Фольклор
България е известна със своя фолклор и най-вече със своята музика, песни и танци. Забележителни са ритмите на българските хора, извивките на българските народни песни и цветовете на българските носии. Потвърждение за изключителната сила на българския фолклор е фактът, че народната песен „Излел е Дельо Хайдутин“ е изпратена в космоса от НАСА като послание от Земята към далечния космос.
България държи и рекорда на Гинес за най-голям брой гайдари, които са свирили на едно място. 333 гайдари от цялата страна на всякаква възраст се събраха в София през 2012 г., за да покажат майсторските си умения и да увековечат българската музика на страниците на известната книга. А защо именно гайди? Освен, че гайдата е символ на Родопите, тя е и инструментът, който най-често се отъждествява с народната музика и по-общо с българщината. Всеки българин настръхва при звука на гайдата, а очите му се пълнят със сълзи. Тази дълбоко закодирана връзка е резултат от многовековната традиция, която продължава да се предава от поколение на поколение.
България е поделена на 7 фолклорни области – Северняшка, Добруджанска, Шопска, Пиринска, Тракийска, Родопска и Странджанска. Всяка една от тях се отличава със специфични песни, танци и музика.
За изключителната важност на фолклора в българския живот са потвърждение и множеството фестивали, в които всяка година участват все повече и повече хора. Един от символите е съборът на народното творчество в гр. Копривщица, който се провежда от 1965 г. Веднъж на всеки 5 години районът се превръща в център на голям фолклорен празник. Песни, танци и музика се изпълняват на много сцени едновременно. В събора участват само най-добрите изпълнители от всеки един регион. Интересна част от тържествата е прегледа на автентични български носии и изложбата на стари български занаяти. Вечерта в центъра на града чуждестранни фолклорни състави изпълняват традиционен български фолклор. Фолклорният фестивал в Копривщица е сред най-впечатляващите, вълнуващи и важни събития в българския културен живот. Той събира на едно място най-доброто от българския фолклор и допринася за неговото запазване и популяризиране в цял свят.
А ако искате вие да станете главни действащи лица и да преживеете своята приказка с българския фолклор, Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна е точно за вас. Главната цел на организаторите е да се опитат да предадат възможно най-пълна автентичност на обстановката и максимално да я приближат до българския бит отпреди 100-150 години, затова главното изискване за прекрачване във фестивалната територия е да сте облечени във фолклорна носия. Забранено е внасянето и ползването на редица предмети от съвременния живот, а ползването на мобилни телефони е разрешено само на определено за разговори място.
Най-големият и най-популярен фестивал за надсвирване с гайда в България се провежда в сърцето на Родопите всяко лято. На хълмовете над село Гела се изгражда сцена и музиканти от цялата страна свирят пред близо 25 000 души. Фестивалът продължава един уикенд и се превръща в огромно тържество на открито през нощта.
Освен със своите песни и музика, България е известна и със своите танци. Българският танц се нарича хоро и носи изключителна енергийна сила и много емоция за всеки, който е част от него. Хората играят заловени един за друг в кръг, с музикант, най-често гайдар, или оркестър застанал в самия му център. Изследователите твърдят, че хорото дублира космичното, т.е. представлява енергетичен модел на нашата Слънчева система, затова и неговата енергия е толкова силна. А една от най-отличителните черти на народната танцова музика е сложността на нейните ритми в сравнение със западната музика. Въпреки че използва известните тактови размери като 2/4, 3/4 и 4/4, българската музика включва и размери с 5, 7, 9, 11, 13 и 15 такта, наричани неравноделни размери. Именно те придават специфичното и разнообразно звучене на българската музика, а танците са толкова различни, съчетавайки бързи и бавни тактове.
Сред най-интересните обичаи в България е нестинарството. България е една от малкото страни по света, които имат традиция да се ходи по гореща жарави. Това се случва веднъж годишно в деня на Св. св. Константин и Елена (21-23 май или 3-5 юни) в няколко села в Странджа. Според традицията след като слънцето залезе на централния площад на селото се разстила огромна купчина жарава. Специални танцьори, наречени нестинари, ходят боси по тлеещите въглени, придружени от специална народна мелодия и танцуващи народен танц. В ръцете си държат украсената икона на светците.
Друга традиция, която идват да видят хора от цял свят е кукерството. Кукерите са езически обредни български карнавални фигури – мъже, облечени като чудовища, винаги с маски на главите и носят чанове на пояса и кожуси с козината навън. Кукерите танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. Ритуалът се изпълнява в цялата страна от 1 януари до средата на март (датите варират в зависимост от местността). Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник е най-големият в
България и една сред най-големите изяви на традиционни народни игри и обичаи с маски в Европа и света.
6 януари обикновено е студен, мразовит ден, но това не спира десетки българи да скачат в ледената вода всяка година. Причината е православното християнско честване на кръщението на Иисус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан. Тъй като традицията продължава, местният свещеник хвърля разпятие в реката и мъжете се надпреварват да го извадят. Първите, които го открият, ще имат късмет и здраве през цялата година според традицията.
14 февруари може да е ден на любовта по целия свят, но в България е известен като Трифон Зарезан или денят на винопроизводителите. Според традицията св. Трифон защитава всички, които участват в производството на вино, затова и на този ден българите му отдават почит като се грижат за лозята си и пият много вино.
Баба Марта на 1 март е денят, в който пролетта започва да надделява и зимата започва да губи своята сила. Българите празнуват този ден като завързват преплетени червени и бели нишки наречени мартеници около китките си. Според традицията мартеницата трябва да остане на ръката, докато човек не види щъркел или цъфнало дърво.
Еньовден се празнува на 24 юни и е посветен на Свети Йоан. В нощта преди 24 юни според местните легенди е времето, когато магьосниците и баячките излизат, за да събират билки за своите магии. Смята се, че всички лечебни билки имат 10 пъти по-голяма лечебна сила от обикновено, а младите жени трябва да съберат 77 вида билки преди изгрев, за да поддържат семействата и къщите си здрави и богати през годината.
Музиката, танцът и песента са изключително важна част от живота на всеки българин. Днес, в този глобален свят, предлагащ толкова много възможности, все повече българи търсят своята идентичност именно в тях. Из цяла България се създават клубове за народни танци, организират се все повече фестивали, дори се създават хоротеки – място, където цяла нощ могат да се танцуват само български хора. Фолклорът, който по своята същност не е реликтово явление, продължава да се препрочита от съвременния българин и да бъде интерпретиран в светлината на модерното му ежедневие.