Култура и изкуство
Българските земи имат богато и изключително разнообразно културно наследство. Обитавани от праисторически времена, те са запазили трайни следи от различни епохи с богати традиции. Разположението на България на кръстопът е причина за преплитането и взаимните влияния на културата, нравите и религиите на племена и народи, живели тук или пресекли региона. Българската култура е уникална смесица от тракийската, славянската и прабългарската култура, като през различнте векове ясно се изразяват и византийско, турско, гръцко и други влияния. Безценно е културно-историческото наследство на древните траки, гърци, римляни, на поколения българи, които са оставили след себе си дълбока следа и интригуващи артефакти за своя бит, традиции и духовно просветление.
Една от най-ранните следи от древността е открита в пещерата Бачо Киро в близост до Дряновския манастир. Това са кремъчни и костни оръдия на труда и керамика от средната и късната епоха на палеолита. Златните предмети, открити във варненския халколитен некропол, са описани като най-старото обработено злато в света. Най-древните медни рудници в Европа са открити в околностите на Стара Загора. Медната руда е била добивана в галериите им още в края на V хилядолетие пр.н.е. Изключителни по своето значение са запазените пещерни рисунки в пещерата Магура. Те са рисувани в няколко исторически епохи като най-ранните са от късния палеолит, а най-новите - от бронзовата епоха.
Сред най-ценните реликви, открити по българските земи, е културното наследство на траките, създали невероятни художествени и архитектурни шедьоври. Тракийското изкуство, преминавайки през дълъг и сложен път на развитие от началото на късната бронзова епоха до края на античността, е оставило забележителни съкровища, храмове, светилища и градове. Великолепието на тракийските съкровища е зашеметяващо. Сред тях се открояват Панагюрското златно съкровище, съкровището от Рогозен, златното съкровище от Вълчитрън, Боровското съкровище, Врачанското съкровище и др.
Археолозите са открили и продължават да откриват множество спиращи дъха тракийски гробници, светилища и крепости всяка година. Повечето от тракийските гробници и могили са открити в района на Казанлък. Мястото е наречено „Долината на тракийските царе“ заради големия брой открити там останки и артефакти. Казанлъшката гробница заедно със Свещарската гробница са включени в списъка на световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО.
Следи от римско време могат да бъдат идентифицирани и до днес на територията на страната: крепостни стени и форуми, храмове и терми, амфитеатри, стадиони и сгради с различно предназначение в древните градове на Филипопол / Тримонциум (дн. Пловдив), Сердика (дн. София), Одесос (дн. Варна) и др. Сред най-известните са античният театър в Пловдив и римските терми във Варна.
Когато през IV в. християнството се утвърждава в Римската империя, по българските земи започва изграждането на християнски храмове. Интересни от научна гледна точка и много посещавани са ранните християнски църкви „Света София“ и ротондата „Свети Георги“ в София, църквата „Света София“ (старата митрополия) в Несебър, червена църква „Света Богородица“ край Перущица и др.
Изключително голям интерес представляват културно-историческите паметници, оцелели от времето на Дунавска България, основана от хан Аспарух. Зашеметяващите останки на Плиска и Велики Преслав (първата и втората столица на Дунавска България) са живо свидетелство за традиционните строителни умения, донесени от старите българи. Тяхната грандиозна архитектура е символ на политическия, икономически и културен подем на средновековната българска държава. Царството на Симеон Велики, белязано от изключителен политически подем и разцвета на културата и писмеността, е известно като Златен век на българската култура. Именно по това време е създадена и кирилицата в Преславската книжовна школа. Това е изключителен и неоспорим принос на България към световното наследство. Днес 70 езика и над 300 милиона души в света използват кирилицата.
Скалният релеф на Мадарския конник е най-значимият ранно-средновековен артефакт на българското монументално изкуство и единственият по рода си в европейската културна история (намира се в близост до село Мадара, област Шумен). Релефът е изсечен върху отвесна скала на височина от 23 м, а размерите на изображението са 2,6 м във височина и 3,1 м ширина. Той е включен в списъка на световното наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
Живият символ на българската държавност през вековете е Велико Търново. Столица на Българското царство през XII-XIV век, Търново е сред най-големите градове по площ и население в Югоизточна Европа от онова време. Оцелялото до момента (частично или изцяло възстановено) ни отвежда във времето на царствения град Търновград, когато са издигнати великолепни дворци, манастири, църкви, укрепления, мостове и големи сгради. Разцветът на забележителната Търновска художествена школа е бил пряко свързан с икономическото и политическо укрепване на царството, с мащабното строителство и интензивни литературни дейности в царския двор, в епископията и манастирите. Сред върховите художествени постижения са книжните миниатюри, някои от които могат да се видят и до ден днешен (в Четвероевангелието на Иван Александър, Манашеската хроника, Томичовският псалтир и някои други). Най-забележителното културно постижение в края на Средновековието в България и най-забележителният български литературен феномен през XIV в. е Търновската книжовна школа, свързана с дейността на патриарх Евтимий.
Сред културните паметници, оцелели от този период, са стенописите в някои търновски църкви, иконите в църквите в Несебър и на други места. Заслужават специално внимание уникалните стенописи в Боянската църква и Ивановските скални църкви, високо оценени и включени в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Тези безспорни шедьоври на средновековното българско изкуство представят пред света постиженията на българския творчески гений.
Църковни стенописи, рисувани през периода на османско владичество, могат да се видят в църквите на Кремиковци, Драгалевци и някои други манастири край София, в метоха Орлица на Рилския манастир, в Арбанаси и други църкви и манастири.
Изключителният подем в архитектурата и изобразителното изкуство, съпътстващ периода на Възраждането, намери израз в издигането на забележителни жилищни и обществени сгради, в представителни църкви и манастири. Забележителните художествени училища в Самоков, Трявна и Банско възникват в този спокоен период, изпълнен с конструктивна енергия. Техните представители са оставили след себе си изклютелни дърворезби, иконопис и живопис.
Обекти на културния туризъм са както редица селища, така и градски квартали, запазили атмосферата на възрожденския период като Копривщица, Стария Пловдив, Велико Търново, Арбанаси, Жеравна, Боженци, Трявна, Банско, Мелник и някои други, както и забележителни манастири и църкви, сред които са Рилският, Бачковският, Троянският, Роженският, Преображенският [манастири], църквата "Света Богородица" в Пазарджик, църквата „Света Троица“ в Банско и други. Ставайки оживени средища на културния и обществено-политическия живот през XVIII-XIX век, българските манастири се превръщат в естествен инкубатор за духовното и материално творчество на пробуждащата се българска нация.
Периодът след Освобождението на България (1878 г.) се характеризира с бързо строителство. Градските градоустройствени планове се правят масово, градът и градските центрове се оформят, сторят се солидни сгради с нов, европейски облик, модернизирана е декорацията на градските къщи. Появяват се специални салони, луксозни кафенета и клубове, където в приятна и изискана атмосфера са обсъждани актуални въпроси, свързани с културата и политиката на следосвобожденска България. Европейското влияние се разпространява все по-осезаемо както в бита и обичаите на хората, така и в архитектурните очертания на новопостроените структури. Градове като София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и други са претърпели бързи и видими промени през годините.
Голяма част от съвременните български градове естествено съчетават многовековната си история и художествените образци от различни епохи с живото и шумно присъствие на съвременния живот. Някои от тях са университетски центрове, фокусиращи оживения културен живот на нашето време, докато други са модни курорти, предлагащи прекрасни условия за почивка, удобство и забавление. И без значение къде са разположени в планината, в равнината или по морето, те са привлекателни заради най-разнообразните си и неочаквани възможности за културен туризъм в страната.
След 1878 г. до средата на 20 век протича изключително интензивен процес на включване на българското изкуство в съвременната европейска художествена култура. Развитието на българското изкуство следва пътя на етнографските и описателни жанрови сцени, рисувани от художниците след Освобождението като Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, преминава през изящните пейзажи и елегантни портрети, характерни за началото на 20 век от Никола Петров, Никола Маринов, Стефан Иванов, Елена Карамихайлова и достига до изключително богатите творчески таланти и различни пластични търсения през 30-те и 40-те години и 20 век от Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Сирак Скитник, Вера Недкова, Иван Ненов, Бенчо Обрешков. Изключителен принос в развитието на карикатурата донасят художници като Илия Бешков, Александър Божинов, Райко Алексиев и др. Развива се и българската скулптура. Творци като Жеко Спиридонов, Андрей Николов и Иван Лазаров, Любомир Далчев, Васка Емануилова, Марко Марков, Иван Фунев поставят нейните основи. Обрат в българската живопис, скулптура и графика настъпва през 80-те години, когато фигуративното изобразяване постепенно се разпада и водеща тенденция става абстракцията. А от 90-те години до днес неконвенционалните форми стават основни, особено за по-младите поколения художници. Българското изкуство продължава да се развива енергично и независимо и в наше време.
Всепризнат е и българският принос в оперното изкуство. Редица от най-добрите изпълнители на световните сцени са българи. Измежду най-известните се нареждат имената на Николай Гяуров, Борис Христов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Веселина Касарова и др. Изключителни музиканти като Васко Василев и Теодосий Спасов преплитат в своето творчество българското наследство и благодарение на творци като тях България продължава да присътства на световните музикални сцени.
Българските художници, писатели и актьори, музиканти и певци, архитекти, учени и изобретатели, утвърдени или изгряващи, продължават да създават българското културно наследство на утрешния ден, обръщайки се към духовните послания на многовековната българска традиция, преплитайки я с модерните тенденции на днешния свят. Благодарение на това, че са наследили творческия потенциал на хилядолетната култура, те произвеждат оригинални музикални и словесни образи, оформят скулптури и нови архитектурни очертания, създават уникални картини и рисунки.