Созопол
Созопол - един от най-романтичните градове на Черно море. Намира се на около 30 км от Бургас. От години той е любимо място за почивка на туристите. Той се счита за културна столица на българското крайбрежие.
Разположен е на два полуострова и е разделен на Стар и Нов Созопол.
Старият Созопол възхищава с дървената и каменната си архитектура, народните механи, кафенетата и крайбрежната алея. Градът е прорязан от калдъръмени улички, а повечето къщи са исторически.
Новият Созопол е оживена и музикална част на града с хотели, пансиони, уютни ресторанти и кафенета, както и дискотеки. Широките пясъчни плажове, които плавно се спускат към морето, осигуряват активна и успешна почивка. Плажът е разделен на Северен плаж (разположен в стария град) и Южен плаж (в новата част на града), така че въпреки тълпата от туристи обикновено има къде да поставите плажното си оборудване.
Тук си почиват художници, фотографи и всички, които обичат специални места с неповторим чар. Причината, поради която Созопол е специално място, е, че освен на типичните туристически атракции, тук можете да се насладите на древната атмосфера от времето на траки, гърци, римляни и византийци.
Историята на този град датира от VI в. пр.н.е. Основан е на мястото на тракийско селище от разселени хора, дошли тук от Милет - богатия център на Йония в Мала Азия. В миналото древният град е процъфтявал главно като търговски и пристанищен център, за което свидетелства гербът на града - котвата. През 5 век пр.н.е. древногръцкият скулптор Калалис извайва 13-метрова статуя на Аполон. Надгробната плоча (дело на Аполинската школа) на Деонис, син на Анаксандър, става световноизвестна. През 72 г. пр.н.е. градът е завладян, ограбен и опожарен от легионите на Марк Лукул. След това статуята на Аполон е отнесена в Рим като военен трофей и е поставена на Капитолия. През IV в. пр.н.е. градът променя името си от Аполония на Созопол, което означава "град на спасението". През 811 г. българският хан Крум присъединява Созопол към територията на Първата българска държава. Градът е разположен на границата между България и Византия и е повлиян благоприятно от двете култури. През втората половина на XVIII и през XIX век, по време на епохата на Българското възраждане, Созопол възвръща предишната си слава на културен център на България. От този период са запазени църквата "Света Богородица", църквата "Свети Георги Победоносец" и параклисът "Свети Зосим", а известните созополски къщи - архитектурни паметници, са включени в световния списък на паметниците на ЮНЕСКО.
